Великденският дух в Ямбол и в душите ни – има ли го или не?

atmosferaВеликденското настроение е нещо, което най-вече извира от вярата, от сърцето на всеки. Невидимо е за очите, но се усеща със сетивата. Ала и ние хората много допринасяме, за да бъде тази атмосфера по-осезаема и завладяваща. Различни по-големи и по-малки градове из страната се надпреварват да се похвалят с украсата си за празника и така вдигат с още някой и друг градус настроението на съгражданите си. Ямбол обаче е встрани от всичко това. Жалко за многобройната армия пиари, предприятие за туризъм и култура и какво ли още не, след като не бе направено никакво усилие в тази посока. А всичко е въпрос на първо място на местна инициатива, щом дори в едно близко село като Козарево, например, сколасаха да си направят украса за празника и да зарадват жителите си. Добре, че възраждащата се природа е сама по себе си прекрасна, та се радваме на нейната красота по Великден. Разбира се, в центъра на града се наслаждаваме на пълната й прелест благодарение на засадените многобройни цветя и дръвчета, но и истински Великденски дух, сътворен от човешки ръце, въображение и най-вече мерак да ни е празнично, уви,  определено липсва на Ямбол, по неговите улици и площади.

Различните културни институти си организират своите мероприятия, посветени на празника – концерти, изложби минават под този знаменател, но светлият дух на тези събития остава в тясното пространство и сред малкия кръг от хора, до които достигат тези събития.

Великденският дух на ямболска земя най-силно се усеща на територията на големите магазини – още едно потвърждение за силната комерсиализация на най-хубавите християнски празници. Там има отделни кътове, където са съсредоточени, всякакви стоки, свързани с Великден. Изобилието от шоколадови яйца и зайчета, от бонбонки под формата на всякакви пчелички и калинки, от богата гама за украса на великденски яйца е наистина голямо. Като добавим планините от кори с яйца и козунаците – от най-обикновените до вносни и скъпи техни събратя, ти става ясно как търговията диктува модата, с невидима ръка направлява живота ни, поведението ни става все повече поведение на потребители, а не на човеци, които се грижат за душата си. Все повече се превръщаме в трапезни празнуващи Великден, за които най-важни са яйцата, козунакът и агнешкото, а не смисълът на Христовата саможертва, изкуплението на греховете  и възкресението. За това, за жалост, сериозно допринасят и медиите, особено телевизиите, които слагат акцента тъкмо върху пари, цени, ядене и пиене, а истинският смисъл на празника се губи.

Вярно, че в най-голяма степен той е в храма и пространството около него. И ако на пръв поглед радващо по най-големите християнски празници църквите ни изведнъж се оказва абсолютно тесни, а опашките за свещи отвън са огромни, то в по-обикновените дни те са пусти. Уви, не ставаме по-вярващи и духовни, а по-показни и конюнктурни.

                                                                                                                                                                         Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply