Вековният юбилей на Йова Раевска ХГ “Жорж Папазов” почете с изложба на керамика

IMG_3395Изложба керамика, посветена на 100 години от рождението на Йова Раевска, беше открита вчера, 5 септември 2018 г. в Художествената галерия “Жорж Папазов” в Ямбол. Това стана в присъствието на внучката й Ейми Горин-Чапман, участници в провеждащия се в момента пленер “Певецът на Тунджа”, сред които е председателят на Съюза на българските художници Любен Генов, ямболски художници, почитатели на изкуството. Изложбата показва близо 80 творби, собственост на Музея на занаятите в Троян, на внучката й плюс двете творби, собственост на ямболската галерия.

Изкуствоведът Стойка Цингова представи живота и творчеството на родената в Троян Йова Раевска. Сред знаковите моменти в биографията й са завършването на керамика в Художествената академия в София при проф. Стоян Райнов. Като студентка през 1937 г. създава IMG_3385знака на СБХ, който е с палитра. Учителства в селата Видима и Зла река, по-късно в Панагюрище и в Пазарджик, където се занимава със скулптура и миниатюрна пластика от дърво. Първата си керамична изложба подготвя в родния Троян през 1943 г. заедно със съпруга си живописеца Борис Гуринов. По-късно е пренесена в Пазарджик.
Същинското керамично творчество на Йова Раевска започва през 1950 г. Тя става ръководител на модернизираното грънчарско производство в „троянски стил” на кооперация „Българско народно творчество” в София. В този период се избистря и узрява специфичният ѝ стил. Технологично тя се опира на народното грънчарство, като го обогатява естетически.

Наред с творческата си работа заедно с керамичката Ружа Стайкова към Института за изобразителни изкуства при БАН, IMG_3406обикалят Троян и околностите, където паспортизират около 600 стари майстори и създава основния фонд на съществуващия в момента Музей на народните приложни занаяти и приложни занаяти  в Троян, който през годините се обогатява с нейни оригинални творби.

Йова Раевска се опира на класическите керамични технологии, познати от векове, като нейните творчески търсения се развиват по отношение на украсата и формата.  Първите търсения са свързани с родната троянска керамика. По-късно те се пречупват през особеностите на стъклокерамиката на Второто българско царство, а когато се решава да тръгне към нова посока, се насочва към запазените образци, намерени при археологическите разкопки. Тя има и свои нововъведение, като напр. т. нар. коминни форми, представени богато в експозицията. Неин любим елемент в декорирането е птицата.

IMG_3404Един от основните приноси на Йова Раевска в българското изкуство и в частност на керамиката е, че тя успява да въведе естетика в масово произвежданата трапезна керамика, достигаща до дома на всеки българин. Освен това тя прави декоративната украса на няколко сгради, активно участва във всичко изложби на декоративно-приложните изкуства в страната, вкл. националната изложба в Ямбол.

Внучката й Ейми Горин разказа, че когато решила да продаде вилата, построена от баба й и дядо й в Троян, намерила много кашони с керамика, снимки, картини и не знаела какво да направи с тях. Свързала се с общината и така започнало нейното търсене коя е била нейната баба. Ейми поясни, че е внучка на по-малкия син на Йова Раевска, който на 16 г. заминава за Италия, после за САЩ Младата жена е родена в  Щатите и това обяснява празнотите, които е имала. Ейми Горин сподели възхищението си от експедитивната работа на ямболската галерия “Жорж Папазов”, която тя оцени на световно ниво.

Показаното в Ямбол почти в същия вид е било изложено през март на изложба в Троян. Ейми Горин съобщи, че на 21 ноември 2018 г. до края на януари в Националния етнографски музей в София организира с настоящите и с други творби изложба, посветена на Йова Раевска.

IMG_3387 IMG_3389 IMG_3390 IMG_3392 IMG_3394 IMG_3399

0000 111

IMG_3397 IMG_3398

 

About the Author :

Leave a reply