Брънековата къща – митове и реалности

64044_155970637769797_1219127_nНа пръсти се броят сградите в Ямбол, които са съхранили паметта на града, защото предишните му управници в името на грандиозното социалистическо строителство успяха да унищожат почти всичко. Една от тях безспорно е Брънековата къща, която се намира срещу Минералната баня и „боде” очите на всички, които отиват в парка, защото вече десетилетия се руши, но никой на този етап не е в състояние да направи нищо, тъй като е частна собственост. В същото време опазването й предизвиква много градски митове. Току само като се публикува снимка или журналистически материал, в социалните мрежи пламват бурни дискусии как трябва да се съхрани и се чуват какви ли не версии за нейната съдба през годините, но всичко наподобява по-скоро на празен шум, защото няма реални действия.

2Оказа се, че информацията за тази сграда е оскъдна и в местата, които пазят данните на града – Историческият музей и общината, защото според тях не може да се каже кога точно е построена къщата. От Историческия музей твърдят, че това е станало между 1903 г., когато адвокатът, родом от Трявна, Петър Брънеков се установява в Ямбол и преди 1912 г., защото той участва в Балканските войни. От общината пък казват, че не могат да установят кога е построена, макар че може просто да не им се рови в архивите. Според бившия директор на Историческия музей Петър Петров годината на нейното построяване е 1908 г. След смъррта на Петър Брънеков в Първата световна война през 1916 г. в къщата остават да живеят съпругата и двамата му сина – Тотю и Любен, които са не по-малко емблематични личности в историята на Ямбол. Първият умира през 1977 г., а вторият – през 1995 г.

3По-важно за съхраняването на тази емблематична къща обаче е обявяването й за паметник на културата от местно значение. Това е станало през 1997 г. Тогава тя заедно със сградата на Минералната баня, както и с няколко къщи на улица „Паисий Хилендарски“, е обявена за паметник на културата от местно значение тип ансамбъл. Говори се, че пръст в обявяването й за паметник на културата има бившият директор на Историческия музей Димитър Драганов, който е имал и личен мотив, тъй като е живеел в една от сградите край нея, включена в този архитектурен ансамбъл, и го е направил, за да може по програма „Красива България” да им се направи ремонт, който по това време се плащаше половината от държавата и половината от собствениците. За това защо тогава сградата не успя да бъде ремонтирана по тази програма, както това стана с къщата срещу Историческия музей, позната повече като къщата на  Инката, също се носят митове и легенди, но е факт, че „Красива България” не беше използвана за съхраняването на емблематичната сграда и съдбата й през годините е по-скоро трагична, защото фотосите само маркират нейното разрушение.

4Всички твърдят, че основният поблем за съхраняването на тази сграда са многобройните собственици, които явно не могат да обединят усилия да я съхранят. От общината твърдят, че те са 8 на брой като смятат двамата синове на Любен Брънеков – Петър и Ясен, трима внуци и трима правнуци, но нито един от тях не живее в Ямбол. От юридическа гледна точка може би внуците и правнуците все още да не са наследници, но по-важен е не броят им, а крайният резултат, че къщата не се ремонтира и продължава да се руши.

Сегашният кмет на Ямбол, който е на „кормилото” на града от ноември 2007 г., твърди, че е предприел мерки за съхраняването на тази къща още на 5 ноември 2008 г., когато е издал заповед срещу собствениците да ремонтират къщата, защото е опасна. „Проблемът е, че има голям брой наследници, които явно нямат разбиране помежду си и отношение към тази собственост, която са наследили. Имаше включително и съдебно дело, специално нарочна комисия от моя страна с участници от Института за паметници на културата, със становище и решение на комисията, на база на което са предприети действия. Обжалвано е това, което аз съм възложил, от собствениците. За формални пропуски съдът е отменил заповедта. След това със стара дата имаше немалко разговори със собствениците, имаше и уверение от една част от тях, че ще предприемат действия, за да се укрепи къщата и да ѝ се даде съответния вид, което не се случи”, разказа Георги Славов.

5Той твърди, че никога общината не е издавала заповед за събаряне на сградата, защото това е една от най-красивите къщи в града. „Винаги сме имали желанието в партниране със собствениците да ремонтираме къщата и тя да се превърне в археологически музей, включително и вътре като съдържане да се използва, представяйки част от историята на града и намирайки заедно с тях удачната форма и начин, по който да си партнираме”, казва още ямболският кмет.

През годините е имало интерес към закупуване на къщата и дори брокерски фирми са се занимавали с това, но собствениците не са били съгласни да я продадат на каквато и да е било цена. Една от версиите, които се носи из града, е, че те искат къщата да се срути, за да могат на мястото да построят жилищна кооперация, но трудно може да се провери нейната достоверност.

Според Мариана Маврова собствениците са заплатили в пълен размер сумата за цялостен ремонт на сградата, но са били ограбени от строителната фирма, а е била направена само 1 плоча между етажите. Тя твърди още, че според някои от собствениците спорът с общината е за възстановяване на двора, отнет незаконно при строителството на блока зад къщата.

От началото на март къщата вече е обградена с платна, за да не бъде опасна за минаващите. Ямболският кмет твърди, че общината ще предприеме единствения възможен вариант за съхраняването на къщата: „стартираме пак всичките процедури по съответния ред, с което след нарочна комисия да поканим собствениците доброволно да ремонтират сградата и да отстранят тези нередности, които сме констатирали. Ако не го направят, законът го позволява, ще преминем към принудително от наша гледна точка ремонтиране на къщата и след това по съдебен път търсене на разходите от собствениците”.

Колко време ще трае тази административна процедура и дали къщата ще я „дочака”, а няма да рухне сама, тепърва ще видим. Жалкото е, че архитектурната памет не може да бъде съхранена, а тя е памет не само на Ямбол, а и на рода Брънекови, които са дали много за града и не бива да бъдат забравени.

Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply