Броят на българите

QPONIQ4По време на предизборна кампания, покрай неизбежните партийни прения, се сещаме непременно и за броя на българите, или по-точно казано: за броя на гласоподавателите. Забравеният задълго от знайни и незнайни политически тарикати народ, тутакси се превръща в безценния електорат, осигуряващ бройки, в буквалния смисъл на думата б р о й к и . Цинично е, сигурно, но поведението на родния политик се покрива с поведението на родния гларус, който прави рекапитулацията на отминалия курортен сезон. По аналогичен начин, като отшуми голямото надпрепускане, ожесточената битка за гласовете, започва отчитането на бройките, преброяването на наивниците, хванали се и този път на въдицата. Броят на българите, за жалост, интересува родната политическа класа единствено в такъв аспект май, а всичко останало са спекулации, все с политически привкус.
Несекващият вече цяло столетие рев, например, че народът ни погива, че след двайсет или петдесет години вече няма да има българи. Точно така, тези популярни, спекулативни теории, се появяват в началото на ХХ век и оттогава, та досега, къде по-успешно, къде съвсем неуспешно, се използват, преди всичко, за политически внушения. Всякога изобилните у нас и всякога шумни патриотарски формирования най-вече, но не само те, тръбят за невъзможния апокалипсис в навечерието на всяка предизборна кампания. Подобно поведение, абсурдно за всеки що-годе мислещ човек, оказва се, е печелившо, щом ужасът от изчезването на българското племе, владее безброй мозъци. Макар да е близко до ума, че апокалиптичните теории за края на българския род са се провалили още в зародиш, щом се знае, че са особено актуални в навечерието на войните, няма кой да се замисли над очевидното.
Факт е, че щом разорителните, изтощителни, съсипващи войни, в които дадохме толкова жертви, не ни затриха като племе, това трудно може да се случи сега, но шарлатаните продължават да ни убеждават в противното. Още по-несъстоятелни са техните, по всяка вероятност, поръчкови теории, щом пак тогава, е голямото преселение в Америка на стотици хиляди родни емигранти. Апокалипсисът, който ни обещават тези псевдопатриоти и псевдоучени тогава не само не се е състоял, а тъкмо наопаки, възраждащата се нация постига неочакван прираст. А днес, когато апокалиптичните теории отново са печеливша карта, според някои, положението е направо смехотворно, щом уж фатално оредяващото българско племе, изведнъж се оказва разроило се.
Всъщност, оредяването, отрицателният прираст, за наше нещастие, си е реален факт, а неочакваното разрояване на българите иде от предизборните спекулации и манипулации. Броят на българите, съвсем неочаквано, се оказва значително по-голям, отколкото е, заради безотговорните действия и още по-безотговорното говорене, преди всичко, на политиците. Съществуват куп реални проблеми, като броя на пребиващите временно в чужбина българи, или броя на така наречените мъртви души, отношението към които е подчертано спекулативно, смея да твърдя, заради политическия натиск. Нито НСИ, нито ГРАО, оказва се, не знаят какъв е реалният брой на българското население, ако вярваме на безотговорното политическо и журналистическо говорене. Това са сериозни институции, с нищо незаслужили подобно пренебрежително отношение, но виновник, разбира се, трябва да има, за да се поприкрие някак шарлатанията, която ни съпътства вече десетилетия. Проблемът, най-общо казано, е в това, че така наречените мъртви души в избирателните списъци вършат добра работа някому, докато компрометират избирателната система. Тези мъртви души се споменават натрапчиво от години, но никой не си е давал сметка, че числото им е внушително, а още по-малко са тези, които са се замисляли върху манипулациите, за които могат да послужат. Едва напоследък се изясни, че мъртвите души са почти милион, а все още никой не е заявил категорично, че при умишлено поддържания хаос в избирателните списъци и кръстосаното гласуване в чужбина и у нас, тези гласове могат да бъдат използвани за фалшификации. Чуха се, всъщност, гласове при отминалите кампании, че избирателната активност е съмнително висока, което предполага манипулации, но ги отчетохме като обидените гласове на загубилите съревнованието.
Така или иначе, активността бе наистина съмнително висока, а аферата в Костинброд, въпреки странното й интерпретиране, е повод за сериозни изводи. Да оставим фалшификациите и манипулациите обаче и се съсредоточим върху броя на българите, които тъкмо заради фалшификациите и манипулациите все пак, тутакси порастват с един милион, ако евентуално се отчитат като гласували и така наречените мъртви души. Не знам доколко се случва това, но е възможно, очевидно, щом експертите твърдят, че съществува хаос в избирателните списъци и системата на отчитане на гласовете не е достатъчно надеждна. Има и друго, официално обявеното население на България от 7 300 000 души е Бог знае какво всъщност, щом не е съвсем ясно доколко въпросните близо 900 000 души са част от това население. Това, което е ясно, общо взето, е, че броят на емигрантите, които живеят и работят в близки и далечни страни, е горе-долу толкова, малко над милион. И така, събирайки живеещите тук и живеещите в чужбина, като се отчита и отрицателният прираст, на който се радваме от десетилетия, получаваме броя на българите, който е около осем милиона и половина. Сметката, виждаме, е проста и ясна, но неусмиримите ни политици, дали защото са полуграмотни и не могат да смятат, дали защото са гьонсурати и нехаят за интелигентността на хората, плямпат невъобразими глупости. Обикнат рефрен, комай за всеки от тях, например, е, че България е прокудила немилостиво красивите, умни и работливи българи, които са вече почти три милиона.
Подобно плямпане, както и да го погледнем, си е малоумие на бучки, но кой знае защо, все още има наивници, дето се хващат за съвсем непремерените приказки. А са съвсем непремерени те, наистина, защото е всеизвестно, че българската диаспора по света, формирала се след толкова много и толкова мащабни преселения в продължение на два века брои точно толкова. Нека припомня, изселванията в Русия, в Бесарабия и Приазовието, на стотици хиляди българи, по времето на фелдмаршал Дибич-Забалканский и преди това, изселванията в Америка и Австралия, възпроизводството за тези два века, формират диаспора от около три милиона българи. И е несериозно, разбира се, крайно несериозно, да се твърди, че за двадесетина години са се изнесли още три милиона българи, а още по-несериозно е да се твърди, че това са най-красивите, най-умни и най-работни наши сънародници.
Показателен е в това отношение печалният факт, че най-успешно се реализират в САЩ нашите шофьори на камиони, или още по-печалния факт, че в Европа най-успешно се реализират родните проститутки. Както и да е, по-същественото в случая е, че ако са верни лошо съчинените теории за броя на милионите емигранти от България, залели света, то българското племе, най-неочаквано се е разроило поне до десет милиона! Давам си сметка, разбира се, че такива теории, всъщност, не съществуват, че има само безотговорно плямпане, в което не вярват дори тези, които артикулират чудовищните заплахи за народа ни. Чак такива идиоти родните политици не са, дотолкова малоумни не са, нахалството им иде в повече, направо галактическо е и това е всичко!
Броят на българите варира някак сюрреалистично, особено в навечерието на избори, заради гьонсуратлъка на родните политици и безгръбначието на тези, които гледат да им угодят. Такава е истината, относно броя на фатално оредяващото уж българско племе, а останалото е от лукаваго…
Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply