Борислава Шишкова, българска певица, достигнала до Швейцарския финал за Евровизия: Българското в мен ми помага и ми отваря много врати

Bella CВизитка: Борислава Шишкова (по-известна като Bella C) е българката, която участва във финалната шестица на швейцарската селекция за Евровизия. Тя е родена в Ямбол през 1977 г., започнала е да учи солфеж и пиано в Ямбол при Виолета Вълкова, пее в хора на Весела Пастърмаджиева , завършила е музикална паралелка в Гимназия „Васил Левски”. През 1993 г. едва 16-годишна участва в постановката „Страсти и контрасти” на ДТ „Невена Коканова”, в която играят като гостуващи актьори Георги Калоянчев, Васил Попов и Татяна Лолова.  Започва музикалната си кариера преди 20 години и е обиколила доста кътчета по света, като е посетила дори и Лапландия. Свири на пиано и работи също така като композитор. Работила е със звезди като Loreen и Hurts, а след седмица и предстои и съвместно участие с Jessie J. Не е забравила родния си град и се опитва да си създаде уют, в който да се чувства добре, когато се завръща.

-          Как взехте участие в швейцарския формат на Евровизия?

-          Всичко се случи много спонтанно. Стана няколко дена преди крайната дата за записване. Мой познат се свърза с мен и ми предложи да напишем песен заедно с него и аз понеже знам колко съм заангажирана, буквално бях полуотказала се. Както и да е, написахме песента за отрицателно време, като че ли музата беше потръгнала. Записахме я в студио, доста известно студио в Швейцария, заснехме също по най-бързия начин видео и 4 часа преди финалната фаза за записване качихме песента на страницата на Евровизия. Всичко беше спонтанно без абсолютно никакви очаквания и надежди, просто го направихме ей така.

-          Каква беше конкуренцията в конкурса, за да стигнете до финалната шестица?

-          Бяхме приблизително близо 200 човека, 200 музиканта от цяла Швейцария, Френска Швейцария, Италиянска, Немска Швейцария, доста кандидати, огромен избор. Имаше видео гласуване. Всеки трябваше да качи първо видео да представи каква е песента и цяла Швейцария и цяла Европа фактически гласуваше. От тези 200 видеа бяха избрани 19 и аз бях в първата 19-ка. Имах приятели от България, които гласуваха през това време, от Англия, от всякъде, тогава беше възможно да се гласува. След това имаше още една селекция, при която от тези 19, трябваше да се изберат 6 и това беше на 6 декември, точно на Никулден, много хубав празник. Представих на живо песента пред жури от 4 човека. Трябваше да бъдат представени харизма, сценично поведение, пеене на живо и т. н. и фактически от тези 19 аз бях избрана за първите шест финалиста. И в момента ще се решава дали аз ще представям Швейцария или някой от останалите 5 на 13 февруари тази година.

-          Какво представлява песента, на която сте и съавтор?

-          Песента е една драматична балада, която написах заедно с двама колеги. Дадоха ми някакъв раф микс (малка мелодийка, наченки на мелодия с ля, ля, ля), аз обработих третия куплет и написах текста. Фактически съм съавтор и текстописец. Песента е доста драматична и даже хората я сравняват с песента от филма за Джеймс Бонд. Тя е лиричен рефрен, много драматична и много емоционална песен. Текстът също е емоционален става въпрос за любовта, но не любов между партньори мъж и жена, а като цяло любовта между хората. Един вид моето мото към  Евровизия, или изобщо генерално към сегашната световна ситуация, малко повече любов и разбиране един към друг да проявяваме.

-          Какво е сценичното представяне? Само вие ли изпълнявате песента на сцената?

-          Не, самичка съм на сцената…Сама съм с моето пиано. Имах намерение по време на шоуто сега, което е, да имам танцьори около себе си, по-голям драматизъм да създам още отгоре върху самата песен, но типично по швейцарски колкото по-малко, толкова повече. Швейцарците ми препоръчаха, Белла, стой си на пианото, излъчващ достатъчно енергия, не се разконцентрирай, просто презентирай ти сама себе си като певица, изпълнителка и композиторка на песента. Така че съм сама.

-          Разкажете ни малко повече за себе си, какво сте учила, как ви откриха за сцената?

-          Завърших Политехническа гимназия „Васил Левски” тук в Ямбол, музикална паралелка. Между другото бях и актриса в нашия театър, първо в Ямболския, после със звезди като, Бог да ги прости, Георги Калоянчев – Калата и, Васил Попов, участваше и Татяна Лолова, с Мутафова също сме играли в София. Имахме представления. Първо бях актриса, после съвсем случайно някой ме откри на сцената, понеже аз и пеех, и свирех на сцената, решиха, че защо да не стане тя певица. Реших да се пробвам. С 4 песни репертоар започнах в нашия хубав хотел тука в Ямбол. 3 месеца по-късно заминах за Кипър, така започна моята музикална кариера, приключих артистичната, започнах музикалната кариера и близо 20 години обикалям света, свирейки, пеейки, забавлявайки хората.

-          От колко време живеете в Швейцария и с какво се занимавате там?

-          През 1999 г. трябваше за един месец да отида да заместя колежка, обаче толкова добре се почувствах, имаше приемственост от швейцарска страна по отношение на гласа ми, музиката ми, излъчването ми, целият пакет какво е Bella C, така че никой не ме пусна да си тръгна и вече 16 години работя в Швейцария. Имам доста участия, много частни партита, по принцип съм концентрирана на частния маркет. Имам и много участия със звезди. Има едно много голямо шоу в Швейцария, което се казва Arton Ice, в него известни звезди по фигурно пързаляне танцуват на леда и известни певци от Америка, Англия, от целия свят пеят на живо. Аз участвах в това шоу. Свирила съм на сцената с Нели Фуртадо, била съм със Симпли Ред, била съм Тhe Hurts, това са английска група, две момчета, страхотни. Тази година буквално след няколко дни имам участие с Джеси Джей, английската певица и The Jackson, братята на Майкъл Джексън, така че нямам търпение просто да се случи това, просто броя дните. Но паралелно с това се подготвям много сериозно за Евровизия, защото все пак е много отговорно. Близо 3-4 милиона зрители е предвидено да гледат шоуто в събота – 13 февруари, така че стискайте палци.

-          Как ще бъде избран победителят във финала на Швейцарската Евровизия?

-          50 на 50 ще е. Първо ще има гласуване, цяла Швейцария трябва да гласува, само от Швейцария. Няма да има възможност държави като Германия и околните да гласуват, въпреки че в Канада и по границата шоуто ще бъде излъчвано, защото се хваща този канал – Националната Швейцарска телевизия, но ще се отчитат гласовете само на гласували в Швейцария с швейцарски телефонни номера. И 50 процента журито също трябва да прецени как се е справил музикантът.

-          От колко години се занимавате с музика?

-          Откакто се помня. Започнах на 5 години, тогава беше първия урок по пиано и солфеж при госпожа Виолета Вълкова, която ми е съседка и е уникална. Тогава започнах, после пиано, после естествено в градския хор тука в града, то си беше буквално задължение всяко едно музикално дете да мине през госпожа Пастърмаджиева. 11 години свирих пиано, 8 години пях в хора, музикална паралелка тука завърших и концерти съм изнасяла доста. На трето място бях, третата най-добра пианистка, имахме много конкурси, на които съм представяла гимназия „Васил Левски” и откакто се помня музиката е в мен, около мен, навсякъде, така че всичко е свързано с музика при мен.

-          Класирането си за Швейцарската Евровизия ли приемате за най-върховата ви изява?

-          Това е най-предизвикващата медиен интерес изява и най-провокативната като представяне. За мен също е важно, че съм участвала със звезди. За мен това дори е по-важно. Не зная, трудно е да се прецени. Все пак е важно по отношение на моята кариера, която сега се разкрива, повече хора ме виждат. И живот и здраве, ако Швейцария реши да ме избере да я представям в Стокхолм, ще имам възможността да пея пред 200 милиона, което въобще не малко. Като се замисли човек каква публика, направо тръпки те побиват. И това наистина би било най-голямото ми участие до момента.

-          Това ли е осъществената ви мечта – да сте на сцената пред милионна публика?

-           Това е мечтата на всеки музикант, който започне да се занимава с музика и който за пръв път стъпи на сцена, защото това е дрога. Просто музиката ти влиза под кожата и нямаш шанс да се отървеш от нея. Това е фикс идеята на всеки музикант, да стане звезда, да бъде оценен, да има популярност, да е известен, да раздава автографи. Но аз, при условие, че 20 години го правя това нещо, в един момент приоритетите леко се изменят. В момента, ако трябва да бъда искрена, това не е най-важното нещо в живота ми, но съм щастлива, че в моментта се случва и може би затова с лекота го приемам и не съм прекалено притеснена какво ми предстои и какво в момента се случва.

-          Смятате ли, че ако бяхте в България по-трудно бихте намерили пътя до голямата сцена? Това че работите в чужбина помага ли ви?

-          От една страна е голям минус да си в чужбина и да се мъчиш да се бориш с местни, защото всички казват – защо да вземем българка, като можем да вземем някой от нашата държава. Но швейцарците са много толерантни и много благосклонни към таланта. Ако видят нещо и преценят, че то е добро, просто приемат факта и те приемат и тебе като човек. На мен ми трябваха 16 години да се докажа, че съм добра. Беше дълъг и тежък път и имах трудни моменти, но в момента съм н това ниво и съм страшно благодарна. Не знам как би се развила кариерата ми, ако бях живяла в България, понеже напуснах много малка. По това време музикалната сцена беше една, а сега е друга.

-          А българската пробивност помага ли ви?

-          Да, помага определено. Даже понякога се налага сама да си дърпам юздите и да казвам спри, защото Швейцария е много странна държава. Там мотото е златната среда. Там, ако си прекалено пасивен, не си приет, ако си прекалено активен, също не си приет. Трябва да се намери баланса между двете неща, но тази жилка, българската която е, се усеща навсякъде. Дори хората идват и ме питат, вие не сте швейцарка, нали? Това българското, което е в мен, помага и отваря много врати.

Интервю на Диана Иванова

About the Author :

1 Comment to “Борислава Шишкова, българска певица, достигнала до Швейцарския финал за Евровизия: Българското в мен ми помага и ми отваря много врати”
  • Ямболия
    January 25, 2016 - Reply

    Чудесно е, че имаме такива успели съграждани! Прави ми впечатление обаче с каква небрежност се говори – играх в театъра с тази и тази звезда, пях – с еди коя си – подтекстът е, че или ти си много велик, или че другите не са кой знае какво. Като че ли липсва респект към Големите…

Leave a reply