Архиерейският наместник архимандрит Димитрий: За всеки православен християнин е приоритет да дава

Arh. Dimitrii- За пръв път православната църква се включи в кръводаряване в Ямбол. Това ще се превърне ли в традиция?

-  Възнамеряваме да стане традиция да работим съвместно с Български червен кръст. Надяваме се да успеем да направим поне две кръводаравания годишно. Аз имам и други идеи за сътрудничество, но предстои да ги обсъдим с БЧК. Връзката между Българската православна църква и БЧК е естествена. Знаете, че създател на БЧК е бил митрополит Серафим. По негово време е имало доста акции и набиране на средства. И ние това мислим да правим – където има нужда, да помагаме. За всеки православен християнин е приоритет да дава.  За него може да няма, но той се радва, когато другият има. Истинският православен християнин това прави. Хората са свикнали да живеят в своето доволство, в своя комфорт и искат все повече и повече комфорт, а на човек са му нужни три неща – къде глава да подслони, една филийка хляб и една блага приказка.  Това мисля, че го намират при нас в храма, затова идват хората. Навън не знам как е, но трябва да се научим да живеем по този начин. Колкото можем да даваме.

-   Как ще коментирате това, че има хора, които не искат да дават кръв?

-   Ако са здрави и могат да дават кръв, не приемам поведението им, но не ги осъждам. Православният християнин не може да осъжда човека. Човекът е божие творение, венецът на творението на Бог, това е най-красивото и най-съвършеното нещо, така че ние не можем да осъждаме своите братя. Можем да осъдим техния грях, но не и тях самите.

-  Тази кръводарителска акция и другите инициативи, които възнамерявате да правите, ли са начинът църквата да стане по-активна и по-видима за обществото и да привлече повече миряни?

-   Аз не зная защо всички казват, че църквата е невидима. Църквата е един богочовешки организъм. Тя е постоянно в обществения живот. Ние служим сутрин и вечер, сутрин и вечер се молим за всички – за вярващия, за невярващия, за правителството, за войската ни, за всички. Това малко ли е?! Кой друг го прави това?! Ние сме тези хора, заради които има мир в нашата земя, защото се молим. За жалост монашеството ни е изключително малко, но въпреки всичко, малко, но силно. Визирам хората в Света гора, естествено и монасите в България се молят, но там молитвата е много по-силна, защото там всички се молят – в три и половина сутринта всички започват да се молят, какво по-голямо нещо от това да се молиш за всички. Молим се за правителството, което отстъпва от християнските принципи, което приема европейските принципи. Молим се за нашата войска и слава Богу, че все още я има, но за жалост нашето правителство направи така, че войската ни и ние да бъдем присъединени към убийците.

-  По какъв начин може да се преодолее насаждания с години атеизъм?

-   Аз мисля, че младите хора са вярващи, проблемът е, че те не са правилно насочени в момента. По-голямата част от учителите от старата генерация са израснали през времето на социализма, има измежду тях и истински вярващи, но повечето не са. Младото поколение, учениците в момента са възпитавани точно от тези хора. Това е като наследственост – невярващият възпитава невярващ човек. В Библията пише – твоята нужда ще те заведе при Господ, т. е. когато човек е в нужда, той отива при Господ. Много хора идват тук при нас в църквата, но не зная защо психологията на българина е изградена по този начин – като дойдат и имат някакъв проблем те казват, „сакън някой да не чуе, че имам някакъв проблем и че съм болен да не би да се зарадва”. Вместо да отиде да каже на своите приятели имам проблем, помолете се за мен, той мълчи и крие. Идват в църквата при нас и всичко споделят на уше, четем молитви, нещата се оправят и слава Богу, но после до там. Никой не казва благодарение на Бог аз се оправих, моите проблеми се разрешиха. Идват само в църквата и казват благодаря, но не го огласяват, затова не се чуват нези неща. Не че ги няма.

-  Влизането на вероучението в училище би ли променило ситуацията?

-   Надявам се, че да. Това зависи и от родителите. В Сунгурларе съм преподавал 5 години в училището. Имал съм случаи, в които децата споделят какво сме учили, а родителите им отговарят какви са тези глупости, с които ви занимава попът, няма да ходиш повече там. Има и друго. Аз виждам съвременните майки – те са съгласни с всичко да угодят на децата си, само и само да не се занимават с тях. Навремето майка ми се занимаваше с мен и ми казваше кое трябва да направя, как да го направя, ако някой кажеше, че съм направил нещо лошо, се взимаха крути мерки, а сега няма такива работи  – сакън детето да не бъде нахокано, „со кротцо, со благо”. В Библията пише, който жали пръчката, не жали сина си. Не съм привърженик на боя, но трябва да има наказания, това помага на възпитанието.

Въпросите зададе Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply