Архиерейският наместник архимандрит Димитрий: Ако не живее във вярата си, човек не е никакъв християнин

dimitrii1-Архимандрит Димитрий, посещава ли се храмът?

-Проблемът при нас е, че предният строй, който беше до 1989 г., отучи хората да ходят в храмовете. Няма я тая потребност. Няма го това чувство у тях за принадлежност към вярата. За жалост то е притъпено. Гледам сега постоянно се говори – българщината това, българщината онова… Българщината е след вярата.

-Може би е в симбиоза…                                       

-Не всичко. Ако вземем народните обичаи, те са езически. Има преплетен християнски елемент. Навремето светите отци са се борили с тези неща. И казват: по-добре да има християнски елемент, тоест да присъства и Христос в целия обичай, отколкото да се правят само такива езически обичаи. Например на мястото на тия Дионисиеви празници сега има Трифон Зарезан. Той не е кусвал нито ракия, нито вино, а е покровител на винарите и на лозарите. Св. Василий казва – „като не можеш да ги отучиш да ядат от тия жертво курбани, които се правят, поне благославяйте“. Пропагандират кукерите, какво ли още не. А това всъщност е абсолютно езически обичай. Хората са приповдигнато настроени, като ги видят и смятат, че ще прогонят бесовете. Напротив – те самите са бесове. Човек трябва да направи един прочит на вярата си, да види кое е суеверие и кое произлиза от вярата.

- Тоест българинът не прави тази разлика…

-Мнозина мислят, че суеверието влиза във вярата, а съвсем не е така. Хората не се интересуват, срамуват се да се интересуват. Вчера (на 19.02) бях в училище „Васил Левски“. Огледах се при заупокойната молитва, единствено една жена се прекръсти.

-Хората от средното поколение, израсло при социализма, аи след тях, не знаят какво трябва да се прави в храма, дори като поведение. Как може това знание да стигне до тях?

-Човек като иска да учи английски, ходи ли на уроци?

-Къде да се научи?

-В храма, при свещеника. Не е срамно да питаш по английски как се спрягат спрежения, а е срамно да изучиш религията, в която си кръстен и пребъдваш? Не е срамно. Предпочитаме децата да учат компютри, икономика, защото това е много важно, да учат английски, защото е много важно. А на религията не отделяме внимание.

Вкарваме религия в учебната програма – децата щели да бъдат много натоварени. От къде ще отрежат часове? Ами религия не е нещо много важно, от там се отрязва. Минаваме на факултативно обучение.

-Какво става с факултативното, избират ли го?

-Тук-таме. Слепец не може да води хора, които виждат. За жалост това е положението в момента.

-Правилно ли е като влезеш в храма да се прекръстиш, на излизане също и никога с гръб?

-Като излизаш, обръщаш се към иконите – така отдаваш почит на Господа и на светиите. Прекръстването при влизане в храма означава, че оставаме земните си грижи до там, до вратата. Влизаме, за да се потопим в морето на духовността. Защото земните, светските неща са толкова много – като лавина те затрупват понякога. Оставаме ги до вратата, влизаме, за да получим душевно успокоение, да поискаме за душата си мир. Много пъти съм виждал, в Сливен, евангелисти влизат в църквата и четат молитви. Хората, които ги познавам, ги питам какво правят тук в храма. „Такова спокойствие, такава благодат като усещане… само в православните храмове го има“, отговарят. Казвам им – нали имате молитвени домове, а те ми отвръщат, че в църква е друго.

Молитвата е много интимен акт между човек и бог, защото бог ти е най-добрият приятел. Пред него можеш да споделиш всичко – и мислите си. Има  поговорка: „Приятел ти е този, пред който можеш да мислиш на глас. Има още една такава поговорка: „Няма приятели. Само ангелите са ти приятели“. Защото човешката природа е изменчива – може да е ти е много добър приятел, но в един момент нещо ще се случи, ще се обърне срещу тебе, ще те зареже и т.н. Каквото и да правим, не трябва да забравяме, че Бог ни е най-добрият приятел, нашият баща. Христос е казал: „Не може синът да е поискал хляб, пък ти да му дадеш камък“.

-Сега е модерно кръщене, сватба, погребение да се направи в църквата. Но не се ли гледа на храма като на „обреден дом“, без да се вниква в смисъла, търси се показната, външната страна?

-Така е. Защото не питат. На запад преди да се венчаят католиците отиват няколко недели на разговор със свещеника – какво им предстои, за какво става въпрос. Това нещо съм се опитвал да го направя в Сунгурларе. Уговаряме си час да дойдат да говорим за същността на нещата – никой не идва. Идват в деня на сватбата.

Наскоро преди дни бях при едни хора, там имаше един грък. За пръв път виждам толкова сериозен човек, който наистина живее вярата си. Проблемът е, че тук на православието се гледа като на някаква секта – как пък ще влезеш там и ще станеш толкова набожен, какво ще кажат хората… Разбирате ли? Човек, ако не живее във вярата си, той не е никакъв християнин. Какво значи да си християнин – само кръстен на книга ли?

-Какво значи да живееш във вярата си?

-Означава, че този човек се изповядва, ходи в църква, има икони вкъщи, има кандила у дома, знае какво значи да се ожениш, да се венчаеш, да се кръстиш. Тия неща той ги живее, разбира ги и знае за какво става въпрос. Той е запознат с евангелието, със Стария, Новия завет. Гърците учат религия от първи клас, докато завършат. А преди даже са учили и в университета религия. Така се живее вярата – при тях всяко нещо е направено съгласувано с християнството, с православието. Те ни се смеят за тия кукери, например. За други неща, които се случват при нас по гробища, нередни неща, питат – защо така, нали сте християни?

- Дали за това е виновно само времето на социализма или такава е народопсихологията на българина?

- При социализма нещата бяха сведени до екзистенц минимум от страна на църквата… Ето например феномена за некролозите. Навсякъде по света като почине човек – се появява една скръбна вест и толкова. Тука започват – на три дена некролог, на 20 дена – некролог, на 40 дена, на 3 месеца, на 6 месеца… Кому е нужно това? Не го намирам за нормално. Това е станало поради изместването на църквата от нейната същност при социализма. Хората, за да не притъпят съвсем ролята на църквата в живота на човека, почват да правят тия некролози.

В момента ние се въртим на огън. Хората упрекват църквата, че не е дейна. Какво повече да направим…

-Католическата църква, например, организира детски лагери, нетрадиционни форми на общуване…

-В българската църква това също е заложено, но става там, където има средства. Ние нямаме средства да правим лагери. Нямаме възможности да поддържаме църквите си, камо ли да правим такива неща. Имам позната в София – те събират пари от бизнесмени, оттук-оттам и от децата – правят едноседмични лагери в Кремиковския манастир. Даже ми се обаждат, ако имаме тук някои дечица, да пратим… Това се прави със спонсори. При католическата църква не е като при нас, тук голяма част от имотите не са върнати на църквата и никой не е в състояние да го направи това нещо. Защото няма политическа воля, имотите на църквата са на много хубави места. Ама като не ти ги върнат всичките, какво да направиш? От къде ще вземеш пари? Да разчитаме само на свещи? Ще дам пример с църквата „Св. Николай“ в Ямбол. Няма никакви имоти, чудим се от къде да намерим някой лев да платим на хората, които работят там. И им даваме малко, защото нямаме възможност за повече.

Колкото можем правим. На никой не съм отказал да обясня, беседи организираме. Христос е казал: „Който има уши да слуша“. Ние не сме нахални като евангелистите или мормоните, дето дърпат хората по улиците. Христос и никой от апостолите не е постъпвал така. Отиват, сядат някъде, говорят. Покрай него хората слушат, който иска да разбере – да разбере. Всеки сам избира на кого да служи – дали на Мамона или на Бога.

-В последното време църквата все по-често заявява позиция по актуални въпроси. Вие за това ли сте – църквата да има позиция?

-Разбира се, църквата трябва да има позиция, а и по принцип тя има позиция за всичко. Аз съм сигурен, че се чува гласът на църквата, но не се обръща никакво внимание на това. Виждате, че нашите политици са от поколението, което е израснало през социализма, т.е. от поколението на невярващите.

-Един от последните случаи, когато църквата заяви на висок глас позиция, бе по въпроса за бежанците. Правилна ли беше според Вас?

-Абсолютно правилна. В крайна сметка те са мюсюлмани, ние си имаме достатъчно мюсюлмани при нас. Още ще ни дойдат в повече, още повече техните традиции са различни. Те идват от свят, например афганистанците, където не знаят какво значи мир. Сирийците са мирни хора, в Сирия има много християни между другото. Бил съм в Израел и вие не знаете какво значи да си православен в държава, където има толкова много мюсюлмани, толкова много евреи. Знаете ли, че вървейки по пътя, те те плюят? Целите ставаме в плюнки. По медиите се говори само за политиката, но войната в момента е между исляма и християнството в крайна сметка. Сляп да си, ще видиш и усетиш това нещо. Напоследък се говореше за един случай в град Елин Пелин. Да, навярно това семейство са добри хора. Но виждайки какво става по света, нашите хора са много уплашени. Нямам нищо против мюсюлманите, имам много големи приятели сред тях, на всеки голям християнски празник ми се обаждат да ми го честитят. Когато им се обадя, че нещо ми трябва, от сън ще станат, да ми помогнат. Добри хора са, но нашите мюсюлмани са различни, те имат различни традиции.

Интервю на Светлана Чамова

 

 

 

 

About the Author :

Leave a reply