Аз, туземецът

Borko_poslВсе още човек може да се изповяда и все по-често в последните дни си мисля дали да не отида при отец Георги и да му призная, че не зная английски език.

Почти по всички български радиостанции „върви” рок музика на английски език, а никой не обявява как се нарича парчето. На родния ми език, на езика на Маргарет Тачър или на този на Бил Клинтън, го съобщават. И то с огромно удоволствие, дори запъхтяно. Много често името на песента обаче не се обявява дори на толкова близкия ни английски език. Нито пък името на изпълнителя, без значение дали е солист или пее група.

Допускам, че проблемът е само мой и че всички други българи, включително и циганите, владеят английската слово и писмено, и устно отлично. Но само допускам, понеже плахите ми опити да разбера какво другите около мен разбират от езика на Труман Капоти, ми подсказват, че и те не са много-много сигурни как трябва да се преведе песента или името на филма.

Защото дори и филмите вече все по-често и по-често по радиостанциите ги обявяват на английски език. С риск на прозвучи кощунствено, ще припомня, че дори по времето на комунизма, когато Леонид Брежнев и Тодор Живков не можеха да разделят устните си, при посрещането на летището в нашата столица, съветските песни и филми се произнасяха на български.

Не мога, разбира се, да забравя, че петъчният ден бе посветен на СССР. И че вместо българските централни новини, ни „пускаха” тези на съветската телевизия. И филмите на „братушките”, и естрадните им песни, и каквото ви хрумне.

Шефовете на БКП козируваха. По радиостанциите тогава обаче не помня съветска песен да е изговаряна на руски език. Дори да я пее Лев Левченко или Йосиф Кобзон.

…Трябва да отида на изповед при отец Георги. Остават само девет дни до Възкресение Христово и сега е времето свещеникът  да прецени какво да ме прави като не зная английски език.

…Някога бях женен за дама, която бе завършила френска филология. За капак, започна да учи и английски филология. И я завърши. Нито у дома обаче, нито навън, по кафенетата или улиците, не говореше нито на единия език, нито на другия. Веднъж попаднахме на място, където на съседната маса нашенец си бъбреше с англичанин.

Българският младеж смело чуруликаше на непознатия за мен език и аз изпитах огромно уважение към неговите познания. За всеки случай, попитах съпругата си, как се справя нашият джентълмен с английския език. Обясни ми, че той не разбира нищо от чуждата граматика и плещи с доста оскъден набор от думи.

…Не беше грозна жена, но явно пътищата ни се бяха пресекли неправилно. Коригирахме криво-ляво грешката и от доста години работи в САЩ. Докато се опитвахме да кърпим брака си, искаше да ме понаучи на английски език. Не бях на 50, но категорично и отказах да правя подобни експерименти на 26. И сега слушам радиостанциите, и имам чувството, че не живея в родината си, а в Калифорния или в Небраска.

Не  в Марсилия или пък в Хамбург, там със сигурност правителствата няма да позволят да се съобщават песните на английски език. Съмнявам се, че и в Белград позволяват. Да не говорим за Турция или Гърция.

…Преди повече от 25 лета, в Пловдивския университет ни преподаваше по езикознание доц. Борис Симеонов. Казвахме му Боби Симеонов, макар че той не допускаше никаква близост с нас, студентите. Боби не признаваше изобщо тезата на проф. Владимир Георгиев и на проф. Иван Дуриданов, според които в съвременния български език думите от прабългарския са съвсем малко.

И  категорично обявяваше, че те са 100-200. Това в България тогава го правеше само Боби. А той бе полиглот, владееше какви ли не езици – мъртви, живи, каквото се сетите. Дори ни казваше фрази от суахили. Опасна история. Винаги питаше на изпита за неговите прабългарски думи и за това какво пише в учебника му.

Всъщност, Боби Симеонов нямаше истински учебник. С проф.. Моско Москов бяха написали преди 100 години едно помагало в нищожен тираж и ни се взимаше акъла, докато тичахме при тоя и оня, за да измолим да погледнем поне този знаменит научен труд. Прабългарските думи в него обаче пак не бяха повече от 200.

…Преди няколко месеца си гълтам у дома никотин безнаказано и слушам „Нощен хоризонт”. Говори някакъв академик. Бил езиковед, никога не бях му чувал името. И пердаши той именно по използваните днес думи в нашия език от прабългарския език. И излезе, че те били най-малко 3000/три хиляди/. Щях да изгоря одеялото с цигарата, така подскочих.

Горкият доцент Борис Симеонов, милият Боби! Колко дълбоко се е заблуждавал в научните си изследвания – вместо неговите мижави 100-200 думи, сред нас живеели над три хиляди…Академикът се оказа не от Българската академия на науките, а от не неясно точно  кое научно „учреждение”. И накрая не казаха, кой им е бил събеседникът, за да се просветя поне малко от малко от трудовете му.

…Трудно, но съм на път да се примиря с нещастието си, че не зная английски език и не мога да разбера как се казват песните, пускани по радиостанциите. И част от предаванията, понеже има и такива, които от начало до края пердашат само на езика на Стайнбек. Не обявяват имената обаче и на българските рок групи или изпълнители, нито как се наричат песните им. А все пак освен на Лили Иванова или на „Щурците”, вървят и нови банди, и нови пичове и дами. Често не съобщават накрая на интервютата, с кого всъщност е бил разговорът. В началото казват, но интервюто понякога е дълго 20 минути, а го хващам по средата и не разбирам кой е гениалният ни сънародник…

…Доц. Боби Симеонов обичаше шкембе чорбата. Вкусовете му съвпадаха с нашите. Полиглотът слагаше четири огромни лъжици лют едър червен пипер в чорбата си и действаше. Винаги оставяхме за известно време настрани всичко, за да се насладим да този корав българин. Барабите от Сточна гара, седнали  до него, също го гледаха със страхопочитание, понеже и една лъжица от тоя пипер те изпотяваше, а четири…

Той е Змей Горянин, отсече веднъж някой, май беше поетът Георги Веснаков.

…Преди години, не беше преди 100, бях на почивка във Велинград. Пред една малка пицария двама французи не можеха да се разберат със собственика. Нашенецът не владееше езика на Митеран. Ония минаха на английски – никаква полза. Оформи се опашка, почти всички бяха младежи и очаквах бързо да се разберат с чужденците, какво всъщност искат да хапнат.

Никакъв ефект.

Накрая работа свършиха ръцете, показващи това и онова.

А уж всички в България говорят английския като майчин език…

About the Author :

Leave a reply